‎

В култура, която възхвалява постоянството, идеята да се откажем от нещо често се гледа в негативна светлина. Фрази като “никога не се отказвай” и “продължавай да се бориш” често ни се натякват когато става въпрос за професионалния ни живот.

Има моменти, обаче, когато да се откажем е не просто приемливо, но може да бъде и най-мъдрото ни решение. Да знаем кога да се откажем е ключово и може да бъде много добра стратегия за личен и професионален растеж, но най-напред е важно да запомним, че да се откажем не е срамно и не означава провал!

В своята кариера през годините неведнъж съм правил този избор, например при напускане на работа или при отказ от допълнителни отговорности, които пречат на развитието ми и/или имат негативно влияние върху личния ми живот.

Разбира се, преди да взема окончателно решение трябва да съм се уверил, че съм дал достатъчно време и шанс на нещото, от което обмислям да се откажа. Но как мога да съм сигурен, че отказът е правилното решение когато срещам сериозни трудности и не виждам друг изход? Дали просто не ми трябва още малко време?

Една от първите стъпки при решаването дали да се откажем от нашата цел или проект свързан с работата е разпознаването на някои признаци, че може би е време да продължим в друга посока. Тези признаци могат да включат:

• Липса на напредък. Въпреки огромните ни усилия и инвестирането на значително време и ресурси, проектът ни не се движи напред или не се доближаваме до целта си. Продължителната стагнация може да бъде силен индикатор, че е време да преосмислим нещата.
• Емоционално и физическо “прегаряне” (бърнаут). Постоянното чувство на изтощение, стрес и липса на мотивация е вредно и не е рентабилно в дългосрочен план. Хроничният бърнаут може да доведе до здравословни проблеми и депресия, което би повлияло на цялостното ни качество на живот.

Тук се отклонявам от главната тема за секунда за да спомена, че за депресията можем да си говорим много, но всички знаем, че в България психичното здраве не се взима сериозно и често не говорим за това, защото е “срамно” или се сблъскваме с коментари като: “абе аре стига си се лигавил а се стягай, баба ти на полето само депресия е имала”. Това обаче е тема на друг разговор…

• Промяна на приоритетите. Понякога целите и личните ни ценности се променят. Проект или цел, която веднъж е съгласувана перфектно с нашите планове за развитие, може вече да не се вписва в “по-голямата картина”.
• Негативно въздействие върху други области. Ако даден проект поглъща толкова много от времето и енергията ни, че други важни задачи или аспекти от живота ни страдат, може би е време да помислим дали всички тези усилия и енергия които влагаме в него си заслужават.

Но какви са ползите от това да се откажем? Както споменах в началото, отказът не означава провал, а по-скоро може да ни отвори врати към други възможности и да направи живота ни по-лесен; това е и целият смисъл от цялата тази главоблъсканица.

Отказвайки се от някое непродуктивно начинание, ние можем да преразпределим времето и енергията си към по-обещаващи проекти/позиции/работа, които предлагат по-добра възвръщаемост и личностно удовлетворение.

Да зарежем нещо, което ни причинява значителен стрес може (и би) довело до подобрено психическо и емоционално благосъстояние. Би ни позволило да се съсредоточим върху това, което наистина има значение за нас, а и може да възроди нашата страст и креативност към някоя друга позиция, проект, сфера и дейност.

Всеки проект, дори тези, които изоставяме, предлага ценни уроци. Размишляването върху това, което не е проработило и защо не е проработило би могло да осигури прозрения, които са от решаващо значение за бъдещия ни успех.

Напълно съм наясно колко трудно е да излезем от зоната си на комфорт, но един добре структуриран план може да ни помогне за един такъв преход. Нека първо направим крачка назад и оценим обективно ситуацията, да обмислим плюсовете и минусите, потенциалните резултати и въздействието върху целите ни и личния ни живот.

Ако решим да продължим напред към нещо друго, първо трябва да планираме внимателно стратегията си към изхода. В зависимост от естеството на своята работа, трябва да се уверим, че преходът би бил възможно най-плавен и, че би имало минимално прекъсване на текущата ни работа.

Трябва да бъдем прозрачни със заинтересованите страни относно нашето решение и причините зад него. Ясната комуникация помага за поддържане на доверие и уважение между нас и нашите мениджъри.

Ако е възможно, трябва да обсъдим мислите си, плановете си и какво точно искаме с някой близък, доверен колега, ментор или мениджър. Техните гледни точки могат да предоставят ценна информация и да ни помогнат да вземем информирано решение. Аз съм щастливец, че през годините съм работил с разбрани хора и с изключително добри и опитни мениджъри, които проактивно са работили върху моето развитие като професионалист и личност.

Един наистина добър мениджър трябва винаги да бъде открит към нас така, че ние спокойно да можем да седнем с него и да споделим притесненията си. Тяхна задача е да ни помогнат да насочим фокуса си върху нещата които са важни за нас и нашето развитие и същевременно са в съответствие с визията на компанята в която работим.

Ще дам пример с едно от моите начинания на работа, където поех допълнителни отговорности на позиция на която трябваше да отговарям за следенето, налагането и подобрението на процесите в целия ни екип. До този момент се бях занимавал единствено с техническа работа като QA инженер и за мен това беше ново поле за изява, както и идеална възможност за развитие в по-мениджърска посока.

Не мина много време преди да осъзная, че е много по-трудно отколкото предполагах. Трябваше във всеки един момент да знам къде какво се случва, какви са приоритетите, кой от екипа върху какво работи и кой какви предизвикателства и пречки има в работата си, за да намеря решение, като в същото това време трябваше да се фокусирам и върху основната ми работа като QA. Въпреки това, моят мениджър през цялото време ми помагаше, беше мой ментор и ми пазеше гърба, за което съм му безкрайно благодарен. Аз бях неговият малък проект и цел да ме развие. Без неговата помощ нямаше да се справя и една седмица.

Въпреки трудностите продължавах да натискам в тази посока и да давам шанс на допълнителната позиция на която бях. Не исках това да бъде пропусната възможност и накрая да съжалявам, че съм се отказал. Така се мина година и половина и накрая след всички мъки осъзнах, че това просто не е моето нещо.

Истината бе, че техническата работа ми е по-интересна и ми носи по-голямо удовлетворение, затова седнах с моя мениджър и му споделих притесненията си. Той веднага се зае със случая и предложи алтернативи. Стигнахме до съгласието, че в компанията има други технически инициативи, върху които би било по-добре да се фокусирам и развивам, докато през това време той пое голяма част от моята допълнителна работа, с която се бях нагърбил.

Въпреки всичко не съжалявам, че накрая се отказах. Това беше добър опит за мен и знам, че взех правилното решение, защото сам виждах, че допълнителните отговорности не ми носят удовлетворение, а само стрес и негативно влияние върху менталното ми здраве и личния ми живот. Сега съм много по-щастлив и уверен в това което правя, защото знам, че правя това което харесвам и вървя в посоката в която искам да се развивам.

Ето защо в професионалния свят способността да разпознаваме кога да упорстваме и кога да се откажем е критично умение. Докато обществото често подкрепя идеята за безмилостното преследване на цели, понякога най-добрият път към успеха включва да знаем кога да отстъпим и да продължим в друга посока.

#кариера #психология