Поема за кафето
Аз, както много други хора в IT сферата, имам кофеинова зависимост. Кафето за мен е любов, живот, религия. Тази сутрин се вдъхнових да напиша една кратка поема за своята вечна любов към тази божествена напитка.
Хора мразещи кафето аз не мога да ги разбера,
Ароматът му е най-любимото ми нещо на света,
Без значение дали е лате, капучино или макиато,
Пия всичко, особено еспресо – двойно и на вкус богато.
***
Когато няма друго пия аз и разтворимо,
А отвращението на някои около мен – неизмеримо,
Какво пък толкова, нали уж е пак кафенце,
Вкусът му ме докосва като меко кадифенце.
***
Сутрин, още с първата си глътка блага,
Оправя ми деня веднага,
Независимо дали е лято или зима,
Любовта ми към кафето е невъобразима.